Няколко думи за практиките в чуждоезиковото обучение

Работя дълги години като преподавател по английски език и работата ми е динамична, интересна и предизвикателна. Теоретичната подготовка в университета полага основите, върху които условията в класната стая обогатяват учителя с опит и нюх за работещите и неработещи практики. За мен най-важното качество на преподавателя по чужд език е умението да се адаптира към предизвикателствата на обучителния процес и към нуждите на своите обучаеми. С годините всеки си изработва модел на работа, но е важно да не се отдаваме на рутината, а да сме в крак с новите тенденции, както и с новите начини на запомняне и възпроизвеждане на чуждия език. Затова е грешно да твърдим, че едни методи на преподаване са „грешни”, а други „правилни”. Можем да говорим за ефикасни и неефикасни начини на работа в учебната среда.

До преди 10-15 години беше широко-разпространено чуждият език да се свежда до родния, тоест да се превежда всичко – текстове, упражнения и т.н. По този начин се подсигурява разбирането на смисъла на прочетеното, но ползите за самото разбиране на чуждия език в дълбочина, в конкретната му уникалност, са малко. Прост факт е, че езиците не са синонимни. Всеки превод е условен и се подчинява на спецификите на родния език. За да бъде ефикасно изучаването на чужд език, е нужно използването на родната реч да се сведе до минимум. Особено за по-високите нива, които вече имат усвоен речников запас. Изключително полезно е да се преподава новата лексика със синоним или обяснение на изучавания език. Още по-функционално би било, ако самите обучаеми развият навика да обясняват и разбират новото от контекста. По този начин те усвояват структурата и органичната тъкан на езика. Трупат не пасивно знание, а езиков и комуникативен опит.

В последно време е особено чувствителна темата за усвояването на нова лексика от по-малките. Доколко механичното писане на думи помага за запомнянето им, е изключително спорен въпрос. Разбира се, писането е в помощ на правописа. Но все повече се натрапва наблюдението, че децата запомнят по-добре, когато извличат знание от някакъв контекст – видео игра, влогърско видео, филмче по телевизията. Затова е важно да се помисли как визуалното може да се инкорпорира още по-успешно в чуждоезиковото обучение. Нека децата сами създават съдържание – видео през платформа, powerpoint проект, дори да заснемат с телефоните си сценка, в която говорят на английски, да разиграят популярен сюжет и т.н. възможностите са безкрайни и всичко зависи от преподавателя. Успех!

Ралица Люцканова

Споделете и последвайте